На първото ритуално приемане ­ чирак ­ очите на кандидата са закрити с черен плат, което му пречи да види работите в Ложата, когато Ложата е в пълна светлина.

На ритуалното приемане в четвъртата степен ­ Таен Майстор ­ главата на кандидата е покрита с прозрачен воал и има квадрат, сложен върху челото си по такъв начин, че двата края частично покриват неговите очи, за да може той да види, до известна степен, работите в Ложата, когато тя е отчасти осветена със светлината на девет свещи и Изтокът е отделен от главната част на Ложата с черна завеса. С други думи на ритуално приемане в първа степен Ложата е напълно осветена и кандидатът не може да гледа, докато на ритуално приемане в четвърта степен Ложата е частично осветена и кандидатът частично може да гледа.

Духът на Масонството е в Хирамическата легенда за Соломоновия храм.

В нея, както знаем, участват три основни персонажа: цар Соломон, цар Хирам, повелител  на Тир, и Хирам Абиф, син на една вдовица от Нефталимовото племе.

Тази триада има сакрален смисъл за Свободното Зидарство.  

Цар Соломон символизира Вечното и Неизменно Божество, към което  той е най-приближен; той е Великият Майстор на Великата Ложа на Вселената.

Тирският цар Хирам символизира космическия източник на енергия и сили; той е Преносвачът от Сферата на причините в Сферата на следствията.

Изследванията за Масонството са обърнати с лице към света. Това е естествено, защото Свободното Зидарство е всемирна общност, неговите принципи и корени израстват от световния ход на цивилизацията и посветителските култове и тайнства.

Бяла страница в тези изследвания заема духовността и културата на Европейския Югоизток и по-специално цивилизацията на древните българи, които създават българската държава. Настоящата работа си поставя за цел да хвърли поглед върху философията на орфизма и тая на денгризма като предпоставка на възгледи и представи, които са близки или сходни с Масонството.

Българският езотеризъм е пренесъл през вековете идеята за Тангра, въплъщавайки я в орфизма, богомилството и бялото братанство ­ християнски по дух добродетели, със специфична българска ценност, носел е през вековете светлина и просветление, влиза като съставна част на масонските принципи.