За Членове






Lost Password?

Връзки

Масонството в България (I част)

 

МАСОНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ

( І част )


Гръцки исторически източници претендират, че първата масонска ложа на Балканския полуостров е основана през 1840 г. в Солун. Има обаче достатъчно основания да се твърди, че малко по-рано от тогава, в най-европейския по онова време град на Отоманската империя - Русе - е било заченато за първи път по балканските земи организираното масонско движение.
Още през 1824 г. в основаната от французи масонска ложа “Овидий” в гр. Кишинев са били приети десетина българи. Единият от посветените е архимандрит Ефрем, който не след дълго се прибира в Русе и основава масонска ложа по подобие на френската. Става дума за ложа, в която членуват българи, защото както сочат някои документи, във Видин, Свищов, Тулча и Варна по него време действат масонски ложи, но в тях работят само чужденци. Ложата на архимандрит Ефрем просъществува много кратко време и ще са необходими още близо четиридесет години преди в България, вече като свободно княжество, да се осветли първата българска масонска ложа и да се извърви трудният и доста опасен път до основаването и признаването на Великата ложа на България, приета за регулярен член в Световния Съюз на Свободните Зидари.
Кой започва и осъществява това дело?
Зимата на 1863 г. Точната дата е 12 декември. Мракът е затиснал скования в мраз Цариград. В храма на тамошната масонска “Ориентал ложа № 687” греят ритуалните свещи. Положилият ръката си върху Библията, пергела и правия ъгъл, 37-годишен българин Иван Ведър, произнася клетвените думи: “Заклевам се в честта си и своята съвест! Да се подчинявам като масон на Закона на Братството и удара на майсторския чук...”
Това е първият българин - масон, който за много кратко време достига последователно 18-а, 30-а, 31-ва и най-високата 33-та степени по шотландския примитивен обред.
Кой е Иван Ведър?
Роден е през 1827 г. в Разград. Първоначалното му име е Данаил. На 19-годишна възраст се подвизава с хайдушка чета из шуменския край. Година по-късно работи при английските инженери, проектиращи Барон-Хиршовата железница Русе - Варна. Без да е стъпвал дори на училище, той говори свободно турски, арменски и английски език. Англичаните, забелязвайки будния ум на нашенчето, го изпращат да учи в английско мисионерско училище в столицата на о-в Малта, Ла Валета. Там овладява до съвършенство английски, португалски, френски и гръцки език.
Удивително динамична е биографията на българина, с която се запознават членовете и сановниците на цариградската масонска “Ориентал ложа”, преди да удовлетворят молбата му да бъде приет в Братството. Домакин на търговски кораб, преводач в Министерството на вътрешните и външните работи на Османската империя, студент в Букурещкото медицинско училище, където се записва под името Иван Ведър. След това заминава за Манчестер, Англия, като търговски представител. На 35-годишна възраст Ведър се установява за две години в Русе, където се оженва за дъщерята на Хаджи Станчо, който е съветник на Мидхат паша по строителството във вилаета. След сватбата младоженците заминават за Цариград, където и става посвещаването на Ведър в масонството. С тайната в сърцето си Иван Ведър и съпругата му се връщат и установяват завинаги в Русе.
Тук масонът Ведър е телеграфист, учител, началник на ЖП гарите Ветово, Червена вода и Каспичан, преводач на Мидхат паша и едновременно с това деен участник в местния революционен комитет и читалище “Зора”. Негови приятели са Захари Стоянов, Никола Обретенов и Тома Кърджиев. За всички русчуклии пък, преживелият какво ли не, па макар и само петдесетгодишен, той е Дядо Иван Ведър.
Градът ще го запомни обаче най-вече с почти вълшебството, което извършва, спасявайки стария Русчук от опожаряване и башибозушко клане през Руско-Турската война 1878 г. Много са версиите, които описват тази случка, и най-кратката компилация от тях е следната.
Русчук е заобиколен от едната страна от редовната турска армия на Делавар паша, а от другата точи зъби за плячкосването на града огромна орда башибозук. Руските батареи отвъд Дунава успешно обстрелват турските позиции. В града е разкрита мощна агентура на руското разузнаване, която е обслужвана от патриотични българи. Да бъдат изколени неверните гяури, предлагат башибозушките главатари, но европейски възпитаният във френски военни академии Делавар паша се двоуми дали да подложи на геноцид населението на най-цивилизования град на империята. За руски агент е заподозрян и арестуван Иван Ведър. За него обаче се застъпва италианският консул Де Тубертини. Чрез ходатайството му Ведър е приет от Делавар паша.
И тук става чудото!
Светски възпитаният Делавар паша естествено подава ръката си на въведения при него прочут русчуклия. Едва ли някой от присъстващите обаче е забелязал, че при ръкостискането палецът на Ведър едва забележимо, но достатъчно отчетливо е стиснал три пъти мястото между палеца и показалеца на пашата. Едва ли някой от присъстващите в този момент е и отчел, че вероятно лицето на турския военачалник е променило значително изражението си. Почти сигурно е обаче, че в него момент пашата е наредил да бъде оставен насаме с българина. От ръкостискането турчинът недвусмислено е разбрал, че срещу него стои брат -масон.
Останали един срещу друг, между двамата вероятно е настъпило кратко мълчание. Отвън сигурно са се чували взривовете на руските снаряди и озверелите викове на наточилия ятаганите си кръвожаден башибозук, решен да изколи до крак непокорните друговерци. А в одаята на главнокомандващия турската армия са стояли, вперили поглед един в друг, двама съвършено различни по народност, вяра, занятие, чин и социално положение мъже. Между тях обаче е бил подаден вече първият разпознавателен знак, който ги превръщал в незнайни досега Братя на един всемирен и просъществувал векове наред, така наречен Съюз на Свободните Зидари. И двамата може би са си спомнили в него момент клетвените си думи, произнесени при посвещаването им в масонството: “Според силите си да способствам за укрепване работата на моята ложа, да съм винаги на разположение на своите братя със съвети и дела, а тайните им като свои собствени от чужд поглед да пазя...”
Разпознавателният знак чрез ръкуването обаче едва ли е бил достатъчен в него сублимен момент. Някой от двамата сигурно е направил и следващата стъпка: “Дадохте ми първия знак. Кажете сега Думата.” Другият задължително е отговорил: “Не я изговарям, кажете ми една буква, ще ви кажа следващата.”
По-нататък разговорът е продължил като между Братя. И двамата обаче са били задължени да спазват едната от основните цели на Съюза на Свободните Зидари, а именно - да се ограничи физическото и моралното Зло в света.
По него време Иван Ведър вече е имал “майсторска” степен. Не е известна масонската степен на турския паша, но очевидци са разказали, че излизайки от стаята след разговора, Делавар паша е изпроводил българина сякаш той му е бил дългоочакван и скъп гост.
Минути след това редовната турска армия е вдигната под тревога. От другия край на града пък веднага писват зурлите на башибозушките орди и черкезите изваждат ятаганите, помисляйки, че ще започва нападението над Русчук. Изумени останали обаче настървените на кръв кърагалари, когато аскерът вместо към града се проточил между тях и крайните къщи. Заповедта на пашата била - и косъм да не падне от главата на местното население. Така Русе е спасен от опожаряване, а населението - от безмилостна сеч. Тайната обаче, как се е постигнало това, си е останала между двамата Братя Иван Ведър и Делавар паша, както повеляват масонските канони.
Не е изминала още и една пълна година от Освобождението, когато на 21 февруари 1879 г. Иван Ведър завежда в Букурещ прокурора при окръжния съд в Русе Тома Кърджиев, поручика Върбан Винаров и чиновника Иван Джумалиев. Същата вечер те са приети за ученици в тамошната ложа “Хелиополис”, която е била на подчинение на Великия Изток на Франция. Малко по-късно до Букурещ прескачат, за да бъдат приети в ложата, полицейският майстер Александър Цанов, поручик Марин Маринов и секретарят на Русенския апелативен съд Захари Стоянов. Така вече в Русе е достигнат изискуемият минимум от седем масона, на които доста бързо е присъдена “майсторска” степен, за да бъде възможно основаването на самостоятелна ложа.


Масонската грамота на Захари Стоянов

Въпреки че са приети в ложа на Великия Изток на Франция, Иван Ведър започва и провежда до успешен край преговорите с Великия Изток на Португалия за даването на съгласие за основаване в Русе на ложа “Балканска звезда”. На 1 февруари 1880 г. с прякото участие на Пълномощника на Великия Изток на Португалия и първомайстор на букурещката ложа “Дунавска звезда”, капитан Константин Моройо, е установен съставът на русенската ложа със следните сановници: Иван Ведър - почетен майстор, Върбан Винаров и Тома Кърджиев - надзиратели, Захари Стоянов - попечител и Марин Маринов - касиер.
Точно месец и половина по-късно, на 15 февруари, в дома на Иван Ведър, делегация от попечителската румънска ложа внася светлина в русенската ложа “Балканска звезда”, която е записана под № 134 в каталога на Великия Изток на Португалия.
На 16 юни същата година този факт вече, изглежда, е станал публична тайна и в русенския вестник “Славянин” се появява дописка със заглавие “Фармасонско дружество в Русчукъ!!!”. От анонимната дописка става ясно, че вестникът от нищо друго не бил така учуден, както от лицата, които съставлявали това дружество. Колко изненадани обаче биха останали редакторите на иначе проправителствения в. “Славянин”, ако биха узнали за случката, която става само месец след тяхната критична дописчица, призоваваща властите да разтурят вредното сборище на русчушките масони.
Датата е 24 юли 1880 г. Вечерната прохлада е изблъскала лятната мараня от крайдунавския град. Настъпилата тишина е нарушена от конския тропот по калдъръма на закрития файтон, който е изчакал здрача, за да влезе незабелязано през градските порти. Стигнал до централната част, впрягът спира пред къщата на известния в цял Русчук бай Иван Ведър, спасителят на съгражданите си от турска сеч. Фигура на висок мъж, загърната в черна пелерина и нахлупена до очите шапка, хлътва през градинската порта и потъва в преддверието на къщата. Няколко отчетливи удара по вратата и насъбралите се в гостната на Иван Ведър десетина мъже, облечени в строги черни дрехи, бели ръкавици и препасани през кръста с бяло-сини престилки, притихват. Чува се само пукотът на горящите свещи. Изправеният до вратата мъж, препасан с малтийски меч, известява: “Уважаеми Старейшино, някой чука!”. “Виж кой е, брате мой” - нарежда Старейшината. “Уважаеми Старейшино, това е един пътуващ брат, който моли да влезе” - отвръща след проверката Стражникът.
След още няколко реплики, странникът е най-после допуснат в помещението. “Как дойдохте тук, мой брате?” - пита Старейшината влезлия пътник. “Пътувах под открито небе, живях без покрив, докато не почуках на вратата на тази Свободнозидарска ложа.” - отвръща гостът, а на въпроса, какво търси, допълва – “Работа на строеж, уважаеми Старейшино”. “Сръчни ръце могат да ни потрябват, но има ли нещо между вас и мене?” - продължава да пита Старейшината. “Да, уважаеми Старейшино, тайна!” - отговаря без да се замисля влезлият. “Каква е тя?” - следва закономерният въпрос. “Свободното Зидарство” - е единственият правилен отговор, който може да даде непознатият досега брат.
Този непознат странстващ Зидар в него момент не е никой друг, а самият Княз на България - Александър Батенберг. Противоречиви са сведенията на коя точно европейска ложа е бил член Батенберг, но е сто процента сигурно, че Князът е бил масон. Така че доста трудно биха се сбъднали пожеланията на антимасонски настроените по него време кръгове, правителството да заклейми създадената в Русе първа българска ложа на Съюза на Свободните Зидари.
Посещението на Александър Батенберг обаче не минало без инциденти. По време на ритуала ложата е нападната от въоръжена шайка. “Благодарение на това, че баща ми, Иван Ведър, успя с револверни изстрели да отбие шайката, спечели се време и Князът можа, през скришния заден вход на Стаята на Размишленията, да премине в съседния двор зад къщата и оттам да си отиде.” - разказва в своите спомени синът на Иван Ведър, инж. Димитър Ведър, който по-късно става изтъкнат български масон.
Във връзка с този инцидент от ложата са изключени завинаги шестима Свободни Зидари, заподозрени, че са се поддали на политическите си убеждения и страсти и са споменали пред партийните си другари за пристигането на Княза в града.
На 10 септември 1880 г. русенската ложа заработва отново активно, вследствие на което са образувани временни ложи (огнища) в градовете Свищов, Варна, Търново, Плевен и София. Самата “Балканска звезда” просъществува до 2 март 1883 г., като в условията на настъпилата дълбока конституционна криза в Княжеството провежда последното си занятие, загася “светлината” и се приспива.
Не минава и година обаче и по инициатива на русенските масони Ведър, Джумалиев и Попов, след задължителните консултации с Великата ложа на Португалия, която е Майка на българските ложи, във Варна на 14 януари 1884 г. е основана Първата Велика ложа на България. “Липсата обаче на Свободнозидарска солидарност и партизанските гонения станаха причина и Великата ложа във Варна да се приспи, още повече че много от варненските и русенските членове се преместват да живеят в столицата” - пише в спомените си инж. Димитър Ведър.
Идеята за създаване на ложа в столицата София датира още от месец ноември 1880 г. На 23 същия месец за румънския град Турно-Северин заминават Иван Ведър, инспекторът от двореца на княза Димитър Карамфилович, софиянецът Михаил Сарафов и букурещкият адвокат Теодор Асен. Нашата делегация е поканена като гост за откриването в Турно-Северин на ложата “Хирам” под № 144 на Великия Изток на Португалия. На тази сбирка е обсъдена идеята за създаване на ложа в София и дори е било определено името й – “Братство за короната на България”.
Това решение е било своевременно съобщено от Иван Ведър на Великия секретар на Великия Изток на Португалия - Фернесто Гомес. В София пък зачестяват организационните срещи на русенските братя Джумалиев, Ради Иванов и Маринов, които вече са се преселили в столицата с Димитър Карамфилович, М. К. Сарафов, Константин Величков и Константин Стоилов. Всички те вече са били натрупали значителен опит от посещенията им в ложите в чужбина, където са били и посветени в “тайната” на всемирното братство. Бъдещият министър-председател на България, Константин Стоилов, става масон в лайпцигска ложа “Аполо” на 18 септември 1876 г. На 26 септември 1877 г. е повишен във втората масонска степен “калфа”, а малко по-късно става “майстор”. До ден днешен е запазен въпросникът, по който Константин Стоилов е приеман в ложата. До 1930 г. портретът на Стоилов е бил окачен в една от залите на храма на “Аполо” в Лайпциг. В масонските среди е известен докладът му “Правоъгълникът като свободен Зидарски символ”, заради който е получил майсторската си степен. Основателят на българската Художествена академия Константин Величков пък става масон на 21 февруари 1881 г. в Париж. Неотдавна бяха разкрити факти, че след смъртта му на 13 ноември 1907 г. на път за Гренобъл, погребението му е организирано изцяло от френски масони и надгробната реч е държана от университетския преподавател в Гренобъл и висш сановник на Великата френска ложа - г-н Перие. Френските масони поели всички разходи по траурната церемония, включително жалейните дрехи на вдовицата и дъщеря му, наели им апартамент и цели шест месеца им плащали храната.
Вследствие на срещите на гореспоменатите български масони и след задължителното съгласуване с Великия Изток на Португалия, през 1883 г. в София е основана ложа “Братство”, която заработва по стария и приет Шотландски обред. Неин Първомайстор става Димитър Карамфилович. За близо две години ложата набира 27 членове, между които: писателя Михалаки Георгиев, архитекта на царския дворец Густав Витрих, частния секретар на княза Александър Менис, министрите К. Величков и К. Стоилов.
Именно в масонската ложа “Братство” през 1885 г. се ражда идеята за основаването на Българския червен кръст, която по-късно се осъществява под ръководството на Първомайстора на ложата Димитър Карамфилович.


По това време обстановката в Княжество България е доста нажежена. Князът е принуден за първи път да покани председателя на камарата, според конституционния ред, да състави правителството. Още с идването си на власт Каравеловият кабинет си поставя задачата постепенно и тактично да извади България от чуждото влияние на Русия и да търси съвети от западните конституционни и просветни държави. Кипели страстите и около предстоящото Съединение на България с Източна Румелия. Настъпва тежка икономическа криза. Усеща се дъхът на наближаващата Сръбско-българска война. На 14 ноември 1885 г. сръбските войски прегазват западната ни граница. Назрявал бунтът на русофилите. “Злото е в двореца!” - викала едната част от политиците, а другата направо се сбивала с тях при многобройните препирни по кръчмите и по събрания. На 21 август 1886 г. на дошлите в двореца офицери да го известят, че е свален от трона, княз Ал. Батенберг ще отговори само – “Бог да пази България!” и с тези думи ще подпише оставката си, написана предварително от военните. По време на регентството на Стамболов, Каравелов и Муткуров се налага своеобразен терор за борба с размирниците. Плъзват слухове, че Русия ще окупира България. Великите сили стигат до мнение, че само една от тях не може да реши проблемите в България. Свикано е третото Велико народно събрание, което отлага заседанията си до намирането на нов княз. В тази политическа обстановка софийската ложа на българските масони “Братство” се “приспива”, прекратявайки дейността си. Димитър Ведър ще изброи в спомените си и някои от конкретните причини, като възникнали недоразумения по зидарските обязаности в такава обстановка в страната, надменност в някои от членовете на ложата, продиктувани от собствените им политически пристрастия и партизанските им увлечения вследствие на тях. Основната причина обаче е липсата на опит в начина, по който трябва да се водят Свободнозидарските дела. Ще е нужно да изминат цели двадесет и шест години, докато отново в София бъде основана масонска ложа.
1914 година. България се гърчи в условията на сключения преди година унизителен Букурещки мирен договор, който слага края на Междусъюзническата война. В Европа напрежението, което ще доведе до Първата световна война, достига своята кулминация. Дипломати, военачалници и интелектуалци търсят пътищата, по които в страната ни да се възродят националните идеали, но антагонизмът между двете основни политически групировки, едната привърженик на Антантата, а другата на Централните сили, се разраства неимоверно. В тази напрегната обстановка българските масони решават, че е назрял моментът да бъде официално възродено движението у нас, което да влезе в контакт с европейските масонски централи. В своите спомени инж. Димитър Ведър ще отбележи следното за този период: “Нуждата от създаването на ложа беше чувствителна поради факта, че тогавашната чужда преса, в унисон, третираше озлочестена и оклеветена България като варварска страна.” Българските масони по онова време интуитивно усещат, че основаването и узаконяването на една призната българска ложа ще спомогне за подобряване имиджа на страната ни пред европейските сили. “Мисълта, която ръководеше основателите на тази ложа, беше ясна: да разпространи зидарската идея между нашия народ, за да вкуси и той от благодатните й плодове за своето душевно и нравствено усъвършенстване, а също така да може, чрез една бъдеща своя Велика ложа да влезе в общуване със Свободните Зидари от целия свят, както и стана.” - спомня си Димитър Ведър.
За да се осъществи тази идея, още в края на 1913 г. започват редовни срещи между Димитър Ведър, който по него време вече е 30-а степен в английската ложа “Affability” № 137 в Манчестър, д-р Христо Стойчев - 18-а степен от френската ложа “Tolerance of Gordiolite” № 155, д-р Стоян Джубелиев - 3-та степен от същата ложа, майорът от Генералния щаб Петър Мидилев - 3-та степен от работещата на френски румънска ложа “Etoile de Salonique” в Солун, майорът от пехотата Стефан Тодоров - 1-ва степен от същата ложа, майорът от Генералния щаб Димитър Мустаков - 3-та степен от същата ложа, лекарят на Главната дирекция на пощите д-р Константин Станишев - 3-та степен от работещата на френски език румънска ложа “Etoile de Kilkiche” в Кукуш, учителят в Семинарията Георги Ангелов от италианската ложа „Terra е Sole" в Битоля, адвокатът Тома Карайовев - 3-та степен от Солунската ложа и художникът Драган Тъпков - 18-а степен от същата ложа.
Тези българи полагат основите на българската ложа “Заря”, която заработва на 7 януари 1914 г. в София по Шотландския стар и приет обред. На 2 март тя е призната от Великата ложа на Франция и редовно е открита под № 463 на 28 април същата година. „Основателите на ложа „Заря" имаха щастието да видят, че тяхната мисъл скоро намери широк и добър прием между избрани българи, както в столицата, така и в провинцията. Този прием се обяснява с особеното душевно настроение на ред честни българи да изкарат наяве нравствените недъзи на нашия народ и необходимостта да се работи за тяхното основно изкореняване." - обяснява Димитър Ведър обществения отзвук след появата на масонската ложа „Заря", на която той е избран за секретар.
По принцип след „приспиването" през 1887 г. на ложа „Братство" българските масони, макар и вече неорганизирани, не са преставали да работят, водени от идеите на Свободнозидарския съюз, и да правят всевъзможното в България да съществува организирано масонство. В периода между 1884 - 1899 г. по време на управлението на Народната партия с министър-председател, масона Константин Стоилов, група български масони влизат в контакт със сръбски Свободни Зидари. Проектът, по който те работят съвместно, е за сключване между България и Сърбия на специален митнически съюз, за да се даде отпор на икономическата политика на Австро-Унгария. Това на практика означавало сключването на своеобразен братски съюз между двете държави. През 1896 г. княз Фердинанд посещава крал Александър в Белград, на следващата година сръбският владетел връща визитата в София. Големи групи белградски и софийски граждани също си разменят посещения. Двете правителства изработват и приемат митническа спогодба за улеснение на търговията. Според документа, в който прозират много от масонските принципи, границите почти се премахват, а пощенските писма се изравняват по такси. Описан е случай, при който българският министър-председател д-р Константин Стоилов се среща в Цариброд с министър Груич, двамата вдигат митническите постове, унищожават паспортите и обявяват свободната търговия и свободното пътуване между двете държави. Уви! Веднага двете държави са обвинени в заговор. По този повод четем следното в „История на нова България 1878 - 1941 г." от Никола Станев: „Всичко това разтревожило Австро-Унгария. Тя сметнала митническата спогодба вредна за нейните интереси. За да не допусне двете славянски страни да стигнат до съюз под руско влияние, тя подала на Сърбия нота против спогодбата с България. Крал Александър се уплашил и уволнил русофила министър-председателя Груич и го заместил с д-р Владан Джорджович, който унищожил спогодбата и повел австрофилска политика. На посланика си в София пък Австро-Унгария заповядала да се прибере във Виена. Д-р Стоилов бил принуден да иска извинение и да признае тържествено легитимното влияние на Австро-Унгария в България."
Българските масони не престават да поддържат контакти със сръбските си съмишленици след този инцидент в международните взаимоотношения. През 1909 г. майор Александър Протогеров посещава Швейцария и се свързва лично с председателя на Международното бюро за масонски връзки, Едуард Картие ла Тант, в ф. Ню Шател. По него време Протогеров още не бил влязъл в Свободнозидарския съюз и в Швейцария се запознава и попада под влиянието на няколко сръбски масони, които именно му уреждат срещата с Картие ла Тант. До него момент офицерът Протогеров е бил член на теософско дружество. От шефа на Международното бюро за масонски връзки Протогеров е искал протекции за пред сръбските масони за влизането му в техния Съюз на Свободните Зидари. В началото на века в Белград вече са действали две ложи - „Братство" и „Единство". На 10 декември 1909 г. българинът писмено запитва Първомайстора на сръбското масонство, Йован Алексиевич, дали сърбите имат в България своя ложа. Получава отрицателен отговор, но и любезна покана да посети Белград, за да поговорят за желанието му да стане масон. Алексиевич умело използва възникналата ситуация и в кореспонденцията си с Протогеров на няколко пъти намеква, че би било добре масонството в България и Сърбия да се развива съвместно, понеже това било в интерес на двете държави. На практика това би могло да се счита като първи опит за разпростиране на влияние на чуждите масонски централи на територията на България. Дали Протогеров и Алексиевич са се срещали и развивали някаква съвместна дейност, няма архивни доказателства до този момент. Известно е, че Александър Протогеров е приет за масон на 23 юни 1914 г. в софийската ложа „Заря" в степен „ученик" под № 26. На 26 ноември същата година е повишен в степен „другар", а точно месец по-късно, навръх Коледа, получава майсторска степен. По-късно вече генерал Протогеров ще бъде избран за първия Велик майстор при учредяването на Великата ложа на България на 27 декември 1917 г. От тази дата е започнал възходът и най-плодотворният период за българското масонство. Как точно е станало това?
1914 година. Изминали са само два месеца от основаването на софийската ложа „Заря" под попечителството на Великата ложа на Франция, когато пламва Първата световна война. По средата на годината България е подложена на силен дипломатически натиск на Съглашението, от една страна, и на Централните сили, от друга, да наруши неутралитета си и да вземе участие във военните действия. Интриги, примамки, заплашвания - това е атмосферата на международното положение на стария континент в него момент. Хазната е празна и правителство, и цар започват трескави преговори едновременно с Франция и Германия за нов паричен заем. Бурни политически страсти обхващат парламента. Лъсва наяве подписаната тайна спогодба между Германия и България. Сред народа се разпространява знаменитият позив, подписан от известни граждани, военни, търговци, професори и писатели воглаве с Иван Вазов: “Граждани, една ужасна опасност виси над България. Тикат я в лагера на вековните й неприятели, във вреда на интересите й, на традициите й, на длъжността й... всички граждани без разлика на партии, живущи в села и градове, забравете вашите политически ежби и си подайте ръка да спасим България. Правителството е сключило договор с Турция и чака удобния момент да хвърли страната във войната за интереса и по волята на Германия... Стига раздори и равнодушие. От нашата солидарност зависят съдбините на отечеството." Това е духът на обръщението, а като негов автор, или по-точно за негов инициатор, се счита масонът Димитър Мишев, член на софийската ложа „Заря". Противно на твърденията, че масоните обслужват чужди интереси в ущърб на националните, веднага след като заехтели топовете, противниците на войната заявяват: „Бяхме убедени противници на тая война, но веднъж отговорните фактори решили въпроса така, ние, повикани от името на целокупна България, тръгваме искрено, чистосърдечно и самоотвержено. Бог да ни е на помощ!" През октомври 1914 г. България влиза във войната на страната на Германия и Австро-Унгария.
Тъкмо в горещото предвоенно лято, в условията на най-изострени политически противоречия и разслоения на обществото, е започнал и процесът за създаването на първата Велика ложа на България.
„С развилите се събития, от започването на европейската война, и особено от намесването в нея на България, ложата „Заря" остана съвсем откъсната от своята майка-ложа. Това пречеше за правилния развой на Свободното Зидарство в страната ни и, като отнемаше възможността на българските Свободни Зидари, да допринесат нещо за мира и за човещината, стана причина, ложата „Заря" да натовари една комисия, която предварително да уреди домашните и финансови въпроси чрез Великата ложа на Швейцария „Алпина" и изходатайства чрез нея съгласието на майката-ложа: ложата „Заря" да се развие и обяви в независима (свободна) Свободно Зидарска сила" - пише в спомените си секретарят на нашата ложа инж. Димитър Ведър.
Във връзка със започналата мобилизация и военни действия, българските масони създали и един прецедент в организационните правила на масонските организации. Те решават да дублират ръководството на ложа „Заря", за да може, при евентуално заминаване на фронта на сановниците, да има техни заместници. За дубльор-първомайстор е избран Димитър Ведър. За запазване на масонската тайна пък е съставен и разпространен между братята шифър, с който да се води кореспонденцията. Със заем от 1000 лева, взет от Българска народна банка, ложата наема един локал в столицата, където да се провеждат сбирките.
Основната заслуга за започването на необходимата и задължителна процедура за създаването, а най-важното, за признаването на Велика ложа на България в международен аспект, е на бившия Велик майстор на Швейцария, а впоследствие шеф на създаденото през 1902 г. Международно бюро за масонски връзки - Картие ла Тант. До него адресира специалното си писмо д-р Ст. Джубелиев, който в качеството си на председател на създадената оргкомисия го уведомява за решението на ложа „Заря" да стане независима, като се превърне във Велика ложа. Ла Тант изпраща това писмо до Великата ложа на Франция.
Междувременно през периода 1915 - 1917 г. българските масони развиват трескава организационна дейност. Още през февруари 1915 г. Димитър Ведър лансира идеята за създаването на легална организация, която да развива свободна дейност сред обществото по подобие на създадените още през XVIII в. възпитателни институти на масоните в Англия. Така на 28 април 1915 г. е основан Възпитателният институт „Заря", който през август същата година е узаконен от Министерството на народното просвещение. Основната задача на тази организация е била да съдейства за осъществяването на целите на масонството вън от масонските ложи, като например способстване изграждането на честни, родолюбиви, благовъзпитани, справедливи и търпеливи български граждани. За пръв председател на Възпитателния институт „Заря" е избран посветеният преди година в масонството проф. Александър Теодоров - Балан.
Същата година излиза и първата публикация в България на тема масонство в списанието на Никола Шиваров „Българска сбирка".
На 9 юни 1917 г. най-после от Франция пристига дългоочакваната вест, че Великата ложа на Франция одобрява искането на подопечната й ложа „Заря" да се превърне във Велика ложа на България. Веднага се започва изготвянето на временен устав на Великата ложа и на задължителната в такива случаи Декларация на зидарските принципи, които ще съблюдава новото формирование. Съществуващата до този момент ложа „Заря" се разделя на две отделни ложи: „Зора" № 1 и „Светлина" № 2, като в двете са поравно разпределени членове от трите масонски степени. На учредителните заседания на 20, 23 и 27 ноември 1917 г. се избира и първият Временен Съюзен управителен Съвет в състав: Велик майстор - генерал Александър Протогеров; Първи заместник на Великия майстор - д-р Стоян Джубелиев; Втори заместник на Великия майстор - адвокатът Тома Карайовев; Първи Велик надзирател - инж. Димитър Ведър; Втори Велик надзирател - д-р Константин Станишев; Велик блюстител - юристът Илия Пенев; Велик секретар - д-р Недко Семенов; Велик касиер-попечител - доц. Юрдан Ковачев и Велик архивар-проверител - проф. Александър Теодоров - Балан.
На 18 декември 1917 г. Върховният управителен Съвет свиква Първо Общо Събрание на Великата ложа, като в него участват всички членове на ложите „Зора" и „Светлина". „Събранието реши в Декларацията да не се вписва никакъв девиз по съображение, че девизът е важна ръководна идея, по която ще трябва да се изкажат всички братя и че някои братя смятат, че девизът, който Великата ложа на България ще усвои, трябва да отговаря на нашите обществени нужди, идеи и нрави, тъй както е прието у всички независими Велики Свободно Зидарски тела." - пише по този повод инж. Димитър Ведър. По-късно Великата ложа на България приема за девиз: „Любов, истина, труд".
Така в България, точно на масонския празник на победите, 27 ноември 1917 г. е провъзгласено създаването на
Велика Символна ложа на България със седалище гр. София. В Бюрото за Международни масонски връзки са изпратени 18 комплекта документи, откъдето биват препратени в централите на най-влиятелните ложи в света с молба да признаят за редовна новообразуваната Велика ложа на България.
Първото признание пристига на 20 март 1918 г., с което Великата Пруска ложа в Берлин с писмо уведомява Великата ложа на България, че същата се признава от Деветте Велики масонски ложи от състава на Германския съюз на Великите ложи. Много скоро след това следват признанията от Турция, Унгария и Холандия. През пролетта на 1918 г. се полага началото и на масонския печат в България с издаването през април на първи брой на бюлетина „Зидарски вести", в който е оповестено учредяването на Великата ложа на България, признаването й от чуждестранни масонски централи.
Учредена на 27 ноември 1917 г. и тържествено осветена на 7 януари (Ивановден) 1918 г., Великата ложа на България огласява следния нормативен учредителен документ:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЕЛИКАТА ЛОЖА НА БЪЛГАРИЯ
В слава на Великия архитект на Вселената Ние, подписаните по-долу членове на управителния съвет на Великата символична ложа на България, донасяме до знанието на всички масонски организации по цялото земно кълбо, че редовните членове на пълната и съвършена масонска ложа „Заря" в Изток София, която досега работеше в името и под покровителството на Великата ложа на Франция под № 463, като взеха пред вид:
   а) извършената масонска работа в почтената ложа;
   б) че с развилите се събития от започването на Всесветовната война и особено намесването в нея на България, почтената ложа „Заря" остана съвсем откъсната от майката-ложа;
   в) че с това откъсване се пречи на правилното и успешното развитие на масонството в страната и се отнема възможността българското масонство да допринесе каквото би могло за мира и прогреса на човечеството и
След като получиха съгласието на ложата-майка - В. Л. Франция,
В съгласие и с членовете на масонските огнища, пръснати в различните краища на българското отечество -
В тържествено учредително занятие, държано на 27 ден, единадесетия месец на 1917 година в Изток София
Решиха и постановиха:
съществуването в пределите на Царство България на едно независимо масонско сдружение, наречено
ВЕЛИКА СИМВОЛИЧНА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ СЪС СЕДАЛИЩЕ В ИЗТОК СОФИЯ
Великата символична ложа на България признава основните принципи на всемирното Масонство, по които се задължава строго да ръководи. Тя смята масонството за едно сдружение изключително човеколюбиво, философско и напредничаво, което има за цел да изучава всеобщия морал и да практикува сговор.
Франкмасонството има за девиз: Свобода, Равенство, Братство и в това отношение е практическо училище, храм на тия три основни начала във всяко човешко сдружение,
което милее за правдата и напредъка.
Като работи в славата на Великия архитект на Вселената, то зове към дейност всеки справедлив ум и всяка искрена воля, които чувстват нужда да се сдружат, за да работят за духовното и нравствено усъвършенстване на човечеството. Вследствие на това франкмасонството не прави разлика между своите последователи по отношение на народност, раса, вероизповедание, мнение, благосъстояние, чин и обществено положение. То иска от тях само да бъдат искрени при търсенето на истината и дъ

 
< Prev