За Членове






Забравена парола

Връзки

Лесинг - философът на Свободното Зидарство

 

“Свободното Зидарство не е нито произвол, нито излишество,
то е необходимост и намира оправдание в природата
на човека и в човешкото общество”
Готхолд Ефраим Лесинг

Мечтателят за едно бъдещо общество, освободено от всякакво принуждение и ръководено от просветния разум, а не от религиозните догми, Готхолд Ефраим Лесинг е роден през 1729 г. и живее до 1781 г. в Германия. Просветител, философ, публицист, драматург, критик и теоретик на изкуството. Едва 24-годишен, става известен с първите си произведения. “Нямаше за какво да се срамува от своята младост... Ако някой писател е вървял в крак със своето време, ако е превръщал цветовете в плодове - това е Лесинг, но какво казвам: върви в крак? До своята кончина той предхожда своето време.” - пише в студията си за него немският писател и теоретик на немската класическа естетика Йохан Хердер. “Никой не е писал на немски език както Лесинг” - счита още Хердер. Наречен още “първият художествен критик на Германия”, той е най-вече оценен за философската му критика, за неговия постоянно изобразяващ и същевременно постоянно мислещ изследващ дух.
В съвременните енциклопедии Лесинг ще бъде отбелязан като радетел за свободното и демократично развитие на народите, за привърженик на идеята за веротърпимостта, но и за правото на свободомислие, за развитието на дружба между народите, за върл противник на аристократическия класицизъм в изкуството и плоското морализаторство в човешките взаимоотношения.
В Съюза на Свободните Зидари Лесинг влиза на 14 октомври 1771 г. в Хамбург. (Някъде по него време в масонска ложа в гр. Рига е приет и Йохан Хердер.) На масонството Лесинг е посветил една малка брошура под заглавието “Ернст и Фалк”, която по форма наподобява диалозите на Платон. Чрез разговорите между двамата си герои Лесинг се опитва доста сполучливо да изрази философията на масонството и подбудите, които тласкат хората за членство в Съюза на Свободните Зидари. Според него масонските ложи не са някакви мистични тайнствени съюзи, защото до принципите на масонството човек може да стигне и сам благодарение на своите размишления за човешката същност. Дали хората ще достигнат някога до такава организация на живота си, че да няма нужда да се упражнява власт чрез насилие? - е основният философски въпрос, който Лесинг разглежда в книгата си, посветена на Свободното Зидарство. “Конституциите на държавите са средства за човешкото щастие, но несъвършено средство. Даже и най-съвършената не може да попречи, щото интересите на различните държави или групи от държави да се сблъскат, не може също да попречи на враждебността на противоречащи навици, нравствени учения, религии, а още по-малко на противоположността на различните съсловия и класи. Оттук следва, че всички институти в човешкото общество, колкото добри и справедливи да се измислят, не само свързват хората, а същевременно ги и разделят, защото те навличат на хората само различни дрехи и с това закриват техния естествен, еднакъв произход” - казва единият от героите на Лесинг на другия, който иска да стане като него Свободен Зидар. Това обаче в никакъв случай не е трябвало да се разбира, че масоните са противници на конституционния ред - бърза да уточни Лесинг. Свободните Зидари в никакъв случай, докато са такива, не бива да се борят против конституции, религии и социални уредби. В ложите не се допуска израза: “Да се работи против нещо”. Свободните Зидари се стараят с упорита, търпелива, столетна работа да работят за нещо ново, водени от по-висши стремежи, които да премахнат преградите между хората - обяснява посветеният масон на Лесинг на искащия да влезе в Братството. Свободните Зидари винаги са действали според основния си закон, който никога не са крили от обществото, а именно: “приемат в своя орден всеки достоен мъж с достатъчно заложби, независимо от коя народност е, коя религия изповядва, към кое съсловие принадлежи”.
Разглеждайки историческото обяснение на Свободното Зидарство, Лесинг предупреждава, че винаги трябва да се отчита голямото разстояние между идея и действителност, като при Зидарския съюз първата е много древна и неразрушима. “По своята същност, Свободното Зидарство е толкова старо, колкото и гражданското общество” - заключава той. Според Лесинг най-сигурният белег за една здрава държавна конституция е бил този, ако се е забелязвало и Свободното Зидарство до нея, както пък е признак на слабата, страхлива държава, ако тя не иска да търпи това, което тайно трябва да търпи.
Философът Лесинг на практика задълбочава и изяснява това, което Свободните Зидари още при основаването на първата Велика ложа в Англия, половин век преди това са се опитвали да обяснят в своите нормативни документи. Той определя същността на масонството в помирение на разделеното, в духовното - личностно превъзмогване на неминуемите държавни, религиозни, съсловни и най-обикновени човешки противоречия.
Другият голям титан на онази епоха - Гьоте - ще каже за Лесинг следното: “Лесинг беше най-големият ум и само равен нему по големина ум можеше истински да се поучи от него. За средната способност той беше опасен.” Авторът на “Фауст” ще признае, че на младини е бил силно повлиян от философските разсъждения на Лесинг. Гьоте открито напада критиците, които не са доволни от Лесинг, казвайки, че му е жалко, задето на този необикновен мъж му се е наложило да живее и твори в толкова жалко време, където е много голяма вероятността да остане неразбран.
Самият той е посветен в масонството на 23 юни 1780 г., като е приет за член на Ваймарската ложа “Амалия”. Още по-рано, на младини, е членувал и в розенкройцерска организация. Гьоте взема дейно участие в живота на ложата, в която въвежда и сина си, съчинява разни песни за братята си, чете и преправя речи на ложата. На 24 юни 1830 г. Ваймарската ложа, по инициатива на най-дейния масон във Ваймар, самият канцлер Фон Мюлер, Братята честват тържествено петдесетгодишнината от встъпването на Гьоте в Съюза на Свободните Зидари. Престарелият юбиляр не участва в празненството, но написва специално стихотворение по повод случая и то бива прочетено по време на ритуала в ложата.

Петдесет години вече
отлетяха - сякаш ден.
Петдесет - зад нас далече,
нейде в спомена студен.

Но в живота все отново
ни подканя вечен зов –
зов за труд, за мъжко слово,
зов за братство и любов.

Пръснати по висините
ту сближено, ту встрани,
скромни пращат ни звездите
благотворна светлина.

Тъй! Човечеството вечно
нека с радост тачим ний.
Здраво - близки и далечни -
нас единство да обвий...

Лесинг слага началото във философското тълкуване на същността на Съюза на Свободните Зидари. Виланд, Хердер, Феслер и други продължиха делото му.

 
< Предишна   Следваща >