За Членове






Забравена парола

Връзки

Мистерия или реалност

 

Тайно общество или легитимна, дискретна организация?


КОЙ КОЙ Е?
Масонството е може би най-слабо експлоатираната тема в България от журналистическа и публицистична гледна точка. Близо петдесет години до събитията през ноември 1989 г., да се говори и пише за масонството е било почти невъзможно - освен в негативен план. Едва през август 1986 г. столичното издателство “Наука и изкуство” пуска в скромен трихиляден тираж изследването на проф. Величко Георгиев “Масонството в България -проникване, организация, развитие и роля до средата на тридесетте години на XX век”. Днес зеленото томче с меки корици е библиографска рядкост с антикварна цена от близо 20 долара. Съобразявайки се с червения молив на цензурата, авторът е нямало как да не отбележи, че масонството е световно буржоазно явление, че тайнственото братство подготвяло и осъществявало държавни преврати, че съществувалата през 30-те години Велика Символна ложа на България е играла съществена роля в борбата срещу революционното комунистическо движение у нас. Трудът на професор Георгиев по същество е едно описание, а не аналитична разработка на масонството в България.

През 1992 г. друг наш професор предоставя на българския читател възможността да погледне отвътре този “мистериозен” Съюз на Свободните Зидари. В книжката си “Страници за българското масонство” проф. Митко Иванов осветлява кой кой е в българското масонство, давайки биографични справки за 73-ма българи, посветени в тайнството, и списък с имената на общо 391 нашенци, членуващи в масонски ложи до средата на последния век.

В началото на 1994 г. на книжния пазар у нас се появи може би най-интересното изследване на тази тема под заглавието “Синовете на вдовицата” на покойния вече Иван Богданов. В средата на тридесетте години като студент в Софийския университет Богданов контактува с професора по история на стопанските системи Иван Кинкел, руски емигрант, и разказва следната случка.
“Беше ранната пролет на 1934 г. Ръсеше ситен дъжд, примесен с дребни снежинки. Мълчах, понеже очаквах професора да ме заговори, но той проговори едва когато наближихме Орлов мост.
- Вие сте ми симпатичен - рече той и през мрака едва забележимо се усмихна. - По този начин изпитвам желание да ви направя добро...
След кратка пауза добави: “Не ставайте никога масон!”
Изразих учудването си с безмълвен жест, но изненадата ми още повече се засили, когато той престана да върви, вдигна дясната си ръка и я постави пред погледа ми.
- Виждате ли? - рече той развълнувано. - Липсват два пръста - безименният и кутрето! Масони ми внушиха някога да хвърля бомба в Русия и по тази причина съм тука!”

По-нататък в предговора си Иван Богданов признава, че втълпеното му от професор Кинкел внушение, че трябва да се продаде на дявола, ставайки масон, оказало не само отрицателно, но и положително въздействие, тъй като с тайнствеността си масонството не само отблъсква, но и привлича особено ония, на които е било съдено да проникнат в тайниците на историческото битие на българската народност.
В последните години обаче в периодичния печат все по-често започнаха да се появяват намеци по тази щекотлива тема. На някой си му били давали документи, струващи 1 млн. лв., за да докажел, че Андрей Луканов бил шеф на масоните?!? Веднага след убийството на политика пък бе тиражирано, че той се е “... провалил в контрола си над България и трябваше да бъде наказан от своите, защото такива са законите на затворените общества, на масонските ложи...” Членство в масонска ложа било спасило от смърт Никола Обретенов, разказва в едно историческо четиво популярен жълт седмичник. Стана ясно още, че масонският документ на Захари Стоянов се пази в русенския музей. По ирония на съдбата пък един русенски депутат, преседял два мандата в парламента сгушен в свещеническото си расо, се провикна чрез пресата - вън масоните от политиката и Народното събрание. “Папата отказа масонски орден” - тиражира кратко съобщение масов всекидневник, напомняйки, че религиозните канони не позволявали на католиците да бъдат масони. В същото време обаче най-авторитетното политическо списание у нас “Сега” помести снимка на американския президент Хари Труман, облечен като Велик майстор от масонска ложа. Съвсем наскоро печатът огласи мераците на английските лейбъристи, водени от премиера Тони Блеър, да извадели на светло английските масони. Всички членове на ложи, работещи в парламента, съдебната система, полицията и други ключови места, да обявели принадлежността си към ордена. Ако не се разконспирирали доброволно, щяло да се приеме закон, с който да ги принудят да се разкрият.

“Публикации свързват с тайното общество Иван Костов, Ахмед Доган, Асен Агов, Илия Павлов. Тодор Вълчев е член на Римския клуб. Това е една от публичните организации на световното франкмасонство. Членството в клуба е лично качество.” - твърдеше седмичник в началото на лятото. Явно добре информиран автор пак там написа следното: “При среща с Тодор Вълчев шефът на мисията на МВФ Ръсел Кинкейт е проявил всички характерни признаци за почитане на по-висок сан”. Авторът на материала твърди, че цитира сегашна разработка на МВР за масонството в България.

Това, че масонството винаги е било обект на особено внимание на спецслужбите, всъщност не би трябвало да учудва никого. Както е известно, в определени среди със следене, подслушване и анализиране на дейността на български граждани, подозирани в съпричастност към Съюза на Свободните Зидари, се занимават поне двама щатни служители на Националната служба за сигурност. Още повече че през 1994 г. почти цялата преса гръмна новината, че масонството е възстановено в България и се появи снимката на самообявилия се за Велик майстор Георги Крумов, като антураж на пристигналия в страната ни негов духовен баща, Великият майстор на Югославия, Зоран Ненезич. Последваха пространни интервюта, в които се обясняваше що е това масонство и има ли почва то у нас.

Появи се банкнотата от две хиляди лева и някои веднага ревнаха - какво правят на нея масонските символи пергел, чук, мистрия и прав ъгъл до образа на всепризнатия майстор-зидар Кольо Фичето?!? Въпроси, въпроси...

В крайна сметка - има ли го масонството днес по нашите земи или не? На този въпрос като че ли вече е дошло време да се даде отговор. И ако го има, дали то е такова, каквото е по целия свят?

През смутната зима на миналата 1996 г. в централния и местния печат се появи интервю с Областния майстор на Бавария, Вили Драх, чиито ложи се числят в състава на Обединението на Великите масонски ложи в Германия. Посетилият неколкократно страната ни висш масонски сановник уверено заяви: “Българите ще имат своя Велика ложа през идната година”. А на въпроса, какво означава регулярно масонство, признати зидари и защо е необходимо български ложи да се освещават от Германска Велика ложа, почитаемият Вили Драх отговаря следното: “Регулярното масонство означава мрежа от признати Велики ложи. Призната ложа е само онази, която притежава писмено потвърждение за това, че е призната от Лондон - люлката на Свободното Зидарство. Такива Велики ложи има над 130 по цял свят. Те са признати от англичаните, признават се една друга и поддържат тесни контакти помежду си. За да се образува нова ложа, е необходимо да се изпълнят ред условия, най-важното сред които е така нареченият ритуал - ВНАСЯНЕ НА СВЕТЛИНА. С внасянето на Светлината се ражда новата ложа. Самите англичани не внасят Светлина извън родината си. Те възлагат мандат за основаване на нова Велика ложа на някоя от вече съществуващите признати Велики ложи. В случая - на Германия бе възложено да възобнови регулярното масонство в България. Досега всичките пет български ложи бяха редовни членки на Великата ложа АРМА на Германия. Като признати Свободни Зидари те разполагат с документи за това и са включени под съответни номера в нашите регистри. В тях фигурират имената на техните ръководители с адресите и телефоните им. В която и призната ложа по света да отидете, ще намерите тези имена в каталозите. Който и представител на призната ложа да пристигне във вашата страна, ще се обърне към тези братя.”

За разлика от други институции в страната, делящи се на две и повече формации, претендиращи да са легитимни носители на една идея, статут и цели - при масонството такова нещо е невъзможно. Просто защото по цял свят съществува ясен и точен механизъм и регламент за това, коя масонска ложа е призната и коя не. Принципите са универсални и важат за всяка ложа във всяка отделна страна, още повече че тя може да започне своята работа само след спазването на точно определена процедура.

“Първоначалното включване на българските сега съществуващи ложи към системата на Велика ложа от друга страна е неизбежно. Иначе те не биха имали досег със световното движение на признатите Свободни Зидари. При сегашното основаване на Велика ложа на признатите масони на България, вече петте български ложи от структурата на АРМА ще излязат от нея и ще бъдат представяни в международен план от своя, Българска Велика ложа” - обяснява Областният майстор на Бавария Вили Драх.

Освен движението на признатите Свободни Зидари, съществуват и други структури, които в различна степен се придържат към масонските принципи. “Различията помежду ни не позволяват тези формирования да бъдат признати. Има например ложи, които обвързват достъпа до себе си с изисквания на верска, политическа или някаква друга основа. Докато ние се придържаме към правилото - и то е записано изрично в нашите устави и ритуали - че ложата не се интересува от цвят на кожата, политически или религиозни убеждения, обществено положение или произход. Единствено важни са личностните качества на кандидата. Споменатите структури, претендиращи, че са масонски, могат да се обединяват, никой не може, а и не иска да пречи на това, могат да основават свои, така наречени Велики ложи, но тези ложи нямат никакъв шанс да получат признанието на Лондон, нито на която и да е било от признатите Велики ложи по света. Така че единствените регулярни масонски ложи в България са посочените пет. Те ще образуват Великата ложа на България” - уточнява висшият немски сановник. Преди две години в интервю за централния печат Вили Драх заяви следното, по отношение на претенциите на определени лица, че те били Великата ложа на България: “Доколкото ми е известно - в момента тук съществува някаква организация, която нарича себе си Велика ложа на България. Тя обаче не е получила и няма да получи признанието на нито една от Великите ложи по света. Така че ние я класифицираме като нерегулярна.”

ЗА ИЛИ ПРОТИВ?
Да се пише и говори за масонството, може да се окаже нож с две остриета. Неслучайно, коментирайки тази тема, генерал Де Гол е заявил следното: “Масоните не са толкова важни, че да се занимаваме с тях, но са достатъчно важни, за да се интересуваме от тях.” Известният френски политик, популярен още като майстор на двусмислеността на думите и делата си, изглежда, правилно е усетил, че масонството е тема, която винаги е пораждала противоречиви размисли. Ето какво пише през 1781 г. и кралица Мария-Антоанета до своята сестра Мария-Христина: “Струва ми се, че придавате твърде голямо значение на масонството във Франция, то далеч не играе у нас такава роля, както в другите страни, благодарение на това, че у нас всички принадлежат към него и по такъв начин на нас ни е известно всичко онова, което става там. В какво виждате опасността? Разбирам, че би могло да се опасяваме от разпространение на масонството, ако то бе тайно политическо общество, но то съществува за благотворителност и за развлечения, там много ядат, пият, разсъждават, пеят, а кралят казва, че хората, които пеят и пият, не могат да бъдат заговорници. Масонството също така не може да бъде наречено общество на безбожници, тъй като съм чувала, че там постоянно говорят за Бога. Освен това там раздават милостиня, възпитават децата на бедните или умрелите членове на братството, женят дъщерите им.” Така твърди френската кралица, но само девет години по-късно тя коренно си променя мнението: “Сбогом, скъпи братко, вярвайте в нежността на своята нещастна сестра. Най-важното - пазете се от всякакво масонско общество, по този начин всички тукашни чудовища се стремят във всички страни към достигането на една и съща цел.” - пише на 17 август 1790 г. до своя брат, австрийският император Леополд П, подготвената вече за гилотиниране Мария-Антоанета.

Има ли всъщност еднозначен отговор на това, какво представлява масонството и що за хора са обединени в него? А още по-важното е - с какво се занимават?

Честите опити да бъде оприличено с политическите сили не издържат, защото масонството е организация, която никога не се е стремяла към “казионно” място в структурите на която и да било държава. В тоя аспект масонството може да бъде оприличено единствено като най-удобната организация за водене на неофициални разговори и срещи за подпомагане на други институции чрез механизмите на неформалното общуване. Благодарение на това, че масоните са свързани помежду си посредством интернационално ръководство и са създали навсякъде по света една космополитна, съвършено еднаква и тъждествена организация, те много често са наричани “тайните дипломати” при решаване на редица междудържавни въпроси.

В същото време обаче оприличаването на масонските ложи като място за събрания само на елита не отговаря на истината. Много често масонството погрешно се сравнява с Ордена на Йезуитите, който е тясно специализиран в изповядването на елита и в който подчинението е абсолютно безпрекословно, без каквато и да е била мисъл за целите и последствията от извършеното. За разлика от много други елитарни организации, компрометирали се със стремежа си за събаряне на властта и промяна на конституционно установен порядък на управление, масонството не е нито конспиративна организация, нито тайно общество, понеже неговите задачи не са и не могат да бъдат в противоречие с обществения ред. Противообществените прояви на отделни Свободни Зидари ангажират тяхната наказателна отговорност пред организацията, но не и самата нея.

Масонството възпитава своите членове, че човек създава сам себе си, стремейки се към постоянно усъвършенстване, и е свободен да прави това, което счита за разумно и справедливо. Неслучайно идеологията на Свободното Зидарство се свързва косвено с лутерианството - с оня мощен апел от епохата на Реформацията, че справедливото общество няма да се построи отгоре, с идването на някой месия, а отдолу, съзнание след съзнание. Тъкмо затова Свободното Зидарство се определя като движение с философска насоченост, стремящо се към умственото и нравственото съвършенство при свобода на мненията и толерантност към възгледите на съидейниците си. Обсъждайки масонството, е много важно да се прави разлика между идеал и идеология, защото по принцип с определена идеология много често се спекулира, за да бъдат оправдани нечии грешки. Вместо идеология по-уместно би било масонството да се определя като високоморална доктрина, още повече че в гърдите на истинския Свободен Зидар съжителстват едновременно вярването и съмнението.

И все пак поради своята тайнственост, пренесена от вековете, масонството е най-удобната мишена за всеки, който иска да обясни някой загадъчен и, не дай си, Боже - трагичен факт. Тъкмо поради това масонството, към което се е подхождало с подозрение, присмех, ирония и снизходителност - винаги се е радвало на нескрит обществен интерес след като се заговори за него. Международен заговор със зловеща кауза! Корумпирана институция, внедряваща свои хора във властта! Смъртен враг на християнството!... Какво ли още не е казано и изписано за масонството?!? Защо е така? Защо в една италианска енциклопедия масонството е наречено “тайна организация”, в голямата френска енциклопедия пък е определено като “филантропска организация”, а в бившите съветски енциклопедии е титулувано за “международно философско-религиозно течение”? Какви са критериите, по които са давани тия определения?

Масонските ложи не са политически организации, икономически сдружения или пък мафиотски структури - категорични са посветените в “тайната” милиони Свободни Зидари по света. Наскоро в интервю за в. “24 часа” масонът 33-та степен от ложата в Атланта “Орденът на Джорджия”, пето поколение Свободен Зидар, 80-годишният Ричард Сейгър, отговори на въпроса - защо масонските ложи имат повече негативна популярност - така: “Защото ни завиждат. Хората не са се променили много отпреди 2000 години. Припомнете си съдбата на Христос - никой не може да повярва, че той е добър. И сега никой не иска да повярва, че масоните искат да правят добро.” Високопоставеният американски масон не скрива, че братята му само в САЩ и Канада дават по около 2 млн. долара на ден за благотворителност, имат десетки болници в Атланта и Тексас, двадесет и две ортопедични клиники и осигуряват по 2-3 млн. за домове за сираци.

Масонството е направило твърде малко, за да подобри представата за себе си в лицето на обществеността, не поради наличието на някаква “тайна”, а според разбирането, че дискретността е едно от най-положителните човешки качества. При всички положения нещата, с които може да се гордее, са несъизмеримо повече. А колкото до останалите, то нали която и да е било организация не е по-добродетелна или по-порочна от хората, които я образуват.

 
< Предишна   Следваща >