За Членове






Забравена парола

Връзки

Начало
По българските земи франкмасонството се появява в началото на ХIХ век. Посветени в Свободното зидарство чужденци, посещаващи българските градове по поречието на река Дунав, правят опити за организирането на масонски огнища и привличането в тях на българи имащи предимно търговски отношения със страните от Средна и Западна Европа. По това време българската държава е в състава на Османската империя. Много турски офицери и сановници от гарнизоните в Дунавския вилает са водили организиран масонски живот, но не са допускали в тях членство на българи.


За първият българин, посветен във франкмасонството се счита живелият в бесарабския град Кишинев, архимандрит Ефрем. Там той, през 1820 г. попада в Ложа "Овидий". След завръщането си в България, архимандрит Ефрем се опитва да основе Ложа в българския гр. Русе.

Основоположник на българското регулярно франкмасонство е българинът Иван Николов Ведър. Със същността и принципите на Свободното зидарство той се запознава по време на пътуванията си в Европа. Посветен е в английска Ложа в Цариград (Истанбул). Достига най-високата, 33° степен в йерархията на Стария и Приет шотландски обред. Ведър е бил в тесни връзки с членовете на Българския централен революционен комитет в Букурещ (Румъния), организиращ борбата за независимост на българската държава. По-късно той въвежда в масонството много именити български национал-революционери, които впоследствие заемат важни ръководни постове в третата българска държава. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) благодарение на установената масонска връзка между Иван Ведър и турски военнокомандващ, българинът успява да предотврати унищожаването на най-европейския български град Русе.

Веднага след освобождението на България през 1878 година, Иван Ведър предприема действия за създаването на първата българска регулярна франкмасонска Ложа. Ведър посвещава в Свободното зидарство няколко негови съграждани от гр. Русе и когато техният брой достига необходимото количество, българите-зидари пожелават обособяването си в тяхна самостоятелно свободнозидарско сдружение. През 1880 г., с патент на Великия Изток на Португалия, е провъзгласено запалването на Светлината на първата българска регулярна Ложа, наречена "Балканска звезда", със седалище в гр. Русе. За неин Първомайстор е въведен Иван Ведър. Много скоро тази Ложа разпростира своята дейност и в други големи български градове. "Балканска звезда" е посещавана и от самият княз на България, княз Александър Батенберг, който преди да заеме българският трон е работил в австрийска Ложа. През 1884 година, в гр. Варна е основана първата българска Велика ложа, която просъществува много кратко време.

Младото и неопитно българско масонство, не успява да се опази от заразата на избухналите политически противоречия и междуличностна конфронтация в новата се българска държава. За да избегне компрометирането на масонството и да запази от опорочаване свободнозидарските принципи, през 1887 г. Иван Ведър "приспива" Ложа "Балканска звезда", а скоро след това и втората българска Ложа "Братство", със седалище в столицата София. В продължение на около двадесет и пет години много българи постъпват и членуват в различни чуждестранни Ложи (предимно немски и френски), поддържат помежду си братски връзки, но едва в началото на ХХ век, след признаването на независимостта на българската държава, се започва отново обмислянето на идеята за инсталиране на български Ложи.

През 1914 г. редица посветени и членуващи в чуждестранни изповедания българи учредяват в София Ложа "Заря", която получава патент за редовност от Великата ложа на Франция. Започват проучвания на възможностите за основаване на самостоятелна и независима Велика ложа на България. След консултации с редица европейски масонски сили, през 1917 г. Великата ложа на Франция дава своето съгласие, българската Ложа "Заря" да се раздели на Ложите "Зора" и "Светлина" и те да образуват Великата ложа на България.

На 7 януари 1918 г. в столицата София е провъзгласено инсталирането на Великата символна ложа на България. За първи Велик майстор е въведен генерал Александър Протогеров. Българските масони обявяват своя Декларация за изповядваните свободнозидарски принципи. В нея те декларират, че Великата символична ложа на България признава основните принципи на Всемирното масонство, по които се задължава строго да се ръководи. За девиз на Великата символна ложа на България от 1918 година е обявен: "Любов, Истина, Труд".

За периода 1918-1940 година, Великата символна ложа на България развива активна дейност в полза на Свободното зидарство, както в своя национален Ориент, така и в международния живот на Всемирното Братство. Великата символна ложа на България основава свои Ложи в градовете Русе; Варна; Пловдив; Бургас; Плевен; Кюстендил; Ямбол; и Дупница. Над петстотин български мъже са посветени в масонството. Значителна част от тях са личности с голямо обществено значение за страната и със сериозен международен авторитет. Зидарската престилка препасват видни учени и университетски преподаватели, творци на изкуството, политици и индустриалци, банкери и търговци, дипломати, военни. Седемнадесет министър-председатели на България са били франкмасони. Благодарение на това, Великата символна ложа на България изиграва съществена положителна роля в общественото развитие на страната и в трудните за българската държава моменти, както във вътрешен, така и в международен аспект. От особено важно значение са действията на Великата ложа на България по посока на постигането на едно по-хуманно отношение към България и нейните поданици от страна на държавите-победителки в Първата световна война. С осъществяването на редица хуманитарни акции и активно участие чрез своите членове в различни сфери на профанния живот, българските Свободни зидари, с доказаната си полезност заслужават симпатиите на властите и общественото мнение.

За много кратко време Великата символна ложа на България получава официално признание от почти всички значими свободнозидарски сили в света, влиза в близки отношения с тях и взима активно участие в живота на Всемирното франкмасонство. Български делегати участват в работата на почти всички организирани в Европа международни масонски форуми. Преведени и издадени на български език са редица трудове на известни европейски автори разглеждащи Свободното зидарство, като човекополезно и хуманно движение. Като гости на Великата символна ложа на България, страната е посетена от няколко видни функционери на европейското и американско франкмасонство.

За своя принос в развитието на Свободното зидарство, редица български зидари са посветени във висшите степени на регулярното франкмасонство в някои високостепенни Ложи в Европа. През 1936 г. от тези Братя в България е създаден Върховен съвет на висшите степени на Стария и приет Шотландски обред без той да поставя в своя зависимост Великата символна ложа, работеща по трите степени: "чирак", "калфа" и "майстор" - на "синьото" Св. Йоаново масонство.

С установяването на хегемонията на фашистката и национал-социалистическата идеологии през тридесетте години на ХХ век в Европа, и за българското франкмасонство настъпват тежки времена на преследвания, злостно дискредитиране чрез средствата за масова информация и обявяването му за враг номер едно на държавата. Въпреки публичните, аргументирани реакции от страна на Великата символна ложа, заедно с още редица обществени организации, легалното съществуване и функциониране на масонските Ложи в България е забранено в края на 1940 г. с приемането на Закона за защита на нацията. Българските лакеи на Хитлер и Мусолини заклеймяват франкмасонството като проводник на интересите на западните демокрации, и като вредни за българските държавни интереси. С този закон българските власти легитимират и започналия повсеместен геноцид срещу еврейското население в профашистките държави. За да избегне нейният разгром от страна на властите, Великата символна ложа на България се саморазпуска още преди влизането на закона в сила и "приспива" всички свои дъщерни Ложи. Архивът, наличните финансови средства и документите за собственост на недвижимо имущество са изнесени извън страната.

След края на Втората световна война и настъпилото прекрояване на картата на Европа, България попада в зоната на влияние на СССР и в страната е установен комунистически режим на управление. Започналите репресии срещу всички демократично мислещи хора засягат и останалите живи българи франкмасони. Сред осъдените на смърт от така наречения "народен съд" проведен от комунистите над гражданите не споделящи тяхната идеология попадат и Братя-зидари, и то само поради факта, че са били членове на франкмасонските сдружения. Франкмасонството е публично обявено от комунистите за агентура на чужди шпионски централи и в периода на настъпилата Студена война, органите на сигурността на комунистическа България са оторизирани с пълна свобода да вземат всички репресивни мерки за недопускане на възраждането на Свободното зидарство в страната. Въпреки това, известни са откъслечни факти на посвещаване на някои български граждани в масонството при техни посещения в чужбина през периода на 60-те и 70-те години. За масонството се говори "тихо" предимно сред радикално настроените среди на художествено-творческата интелигенция.

Първата публикация на тази тема в исторически аспект в официалния печат се появява едва през 1979 г. Редица заемащи отговорни постове в държавната и партийна йерархия личности са били заклеймявани като "врагове с партиен билет" и отстранявани от длъжност, след като веднъж докоснали се до същината на франкмасонството са правили опит за демократизация на откъснатото от нормалния свят българско общество. Много български масони емигрират на Запад, но за разлика от своите събратя-емигранти от Русия, Полша, Унгария, Чехия и Румъния, не успяват да се организират в действаща в емиграция Велика ложа на България, задоволявайки се единствено в членство в чуждестранни Ложи.

Процесът на възраждане на организираното масонството в България започва веднага след падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени в страните от Източна Европа. Първоначално в страната се появяват няколко сдружения близки до същността на свободнозидарските формирования, но поради техния парамасонски характер, не успяват да поставят началото на новото българско регулярно франкмасонство. Съществена роля за забавянето на процеса на възстановяване на масонството изиграват и опитите на някои посттоталитарни политически сили да постигнат легитимиране пред външния свят чрез франкмасонските структури. Възникналите парамасонски формирования са овладяни от бивши кадри на комунистическия апарат и от служители на бившите идеологически отдели на службите за сигурност. През 1992 г. е направен неуспешен опит за публично оповестяване на създадена от парамасони българска Велика ложа. Никое псевдомасонско формирование в България обаче, не успява да получи признание за легитимност от което и да е било редовно масонско изповедание по света. Вследствие на това, много пригодни и отговарящи на изискванията за посвещение български граждани с висок обществен авторитет отказват да бъдат въвлечени в подобни парамасонски организации, целящи постигането на определени привилегии на тесен кръг хора, а не работа в полза на българската нация и държавност.

В страната възникват и филиали на нерегулярни и непризнати за редовни франкмасонски изповедания. Спуснатата в продължение на петдесет години "желязна" информационна завеса относно истинската същност на Свободното зидарство и неговата роля в развитието на цивилизациите и напредъка на човечеството, налаганият повсеместно атеизъм и върховенство на марксистко-ленинската идеология, отсъствието на култура в плурализма на мненията, свободата на словото и печата, дават съществено отражение върху адекватната способност на българина да се ориентира в сложната от философска гледна точка същност на франкмасонството.

За основоположници на новото регулярно франкмасонство в България се счита групата български граждани посветени през месец май 1992 г. в немската Ложа "Лесинг"(Мюнхен, Германия). Изключителна настоятелност и активност пред западноевропейските регулярни масонски изповедания, за възраждането на франкмасонството в България, проявява високопоставеният и с огромен авторитет в немското масонство, българинът-емигрант д-р Иван Войнов.

Посветените в Ложа "Лесинг" българи много бързо усвояват изкуството на сдружаване на Братя в една свободнозидарска общност и след завръщането си в България основават през 1994 г. София ложите: "Светлина", "Зора" и "Сердика". Две години по-късно, през 1996 г. в столицата е инсталирана и Ложа "Заря", както и първата българска извънстолична Ложа "Черноморски приятели" в гр. Варна. Скоро са отворени и масонски огнища в градовете Шумен, Русе и Добрич, с цел тяхното прерастване в пълноправни Ложи. До основаването на независима Велика ложа на България, тези пет Ложи легитимират своята редовност с патент на Обединените Велики ложи на Германия. Немските масони оказват съществена помощ на по-младите си български Братя в овладяването на изкуството на истинското Свободно зидарство, изучаването на неговата същност, принципи и цели, както и поставянето му в услуга на цялото човечество.

На 20 септември 1997 г, в свой собствен Храм в София, петте български Ложи: "Светлина"; "Зора"; "Сердика"; "Заря" от Ориент-София и "Черноморски приятели" от Ориент-Варна, провъзгласяват обединяването си в съюза на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България. За неин пръв Велик майстор е въведен Брат Иван Ставрев. Издаден е първият брой списанието "Светлина", като орган на новосформираната Велика ложа. Основаването на Великата ложа на България става със съгласието и значителното съдействие на Ложата-майка на до този момент действащите в нейния състав пет български Ложи, а именно Обединените Велики ложи на Германия. Специалният тържествен ритуал се води от немските зидари, начело с Великият майстор на Обединените Велики ложи на Германия, Брат Райнер Шике. На 22 септември 1997 г. Обединените Велики ложи на Германия разпространяват до всички регулярни свободнозидарски сили по света, информационен меморандум с който препоръчват на редовните франкмасонски изповедания да признаят регулярността на българската Велика ложа и да установят Братски контакти с нея.
Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България получава признание и влиза в официални контакти с близо сто Велики ложи и Велики Ориенти от цял свят. Нейни делегации вземат участие във всички значими международни срещи и прояви на редовното франкмасонство. Възроденото българско франкмасонство добива подобаващ международен авторитет.
Великата ложа на България развива активна дейност за разпространяването на идеите на Свободното зидарство на територията на целия национален Ориент. На 6 декември 1997 г. в гр. Шумен е инсталирана шестата поред съюзна Ложа "Мадара". На 6 юни 1998 г. отново е запалена Светлината в люлката на българското франкмасонство, гр. Русе - в най-големия по-поречието на река Дунав български град заработва Ложа "Дунавска звезда". Тя се обявява за правоприемник на функциониралата до 1940 г. в града Ложа със същото име. На 15 май 1999 г. поради нарастването на броя на посветените в масонството, в гр. Варна е инсталирана втора редовна Ложа "Морска звезда". На 23 януари 2000 г. в София е запалена Светлината на пълноправната Ложа "Звездата на София".

През 2002 г. съюзът на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България обединява общо 17 (седемнадесет) съвършени свободнозидарски работилници.
Под № 010 от 30 септември 2000 г. в Ориент/Добрич заработва Ложа “ТаНаКра”. От 4 ноември 2000 г. в Ориент/София заработва Ложа “Проф. Асен Златаров” с Пат.№011. На 12 ноември 2000 г. в Ориент/Плевен е инсталирана Ложа “Мизия” с Пат.№012. На 17 януари 2001 г. в София е инсталирана Ложа “Светлината на траките” Пат.№013. В Ориент/Бургас на 22 септември 2001 г. заработва Ложа “Понтика” с Пат.№014. Един месец по-късно, в гр. Сливен е запалена Светлината и в Ложа “Перлата на Сливен”, работеща с Пат.№015. На 2 март 2002 г. в Ориент/Ямбол е реактивирана работата на Ложа “Кабиле” с Пат.№016. На 27 април 2002 г. в Ориент/Пловдив заработва Ложа “Пълдин” с Пат.№ 017.

Към лятото на 2002 г. масонски огнища функционират и в градовете Ловеч; Велико Търново; Свиленград; Смолян; Благоевград, които след необходимите действия ще прераснат в самостоятелни Ложи.

От 7 януари 2001 г. в България е инсталиран и Върховен съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал в България. За пръв Суверенен Върховен Командир е въведен Бр.: Петър Калпакчиев, 33°. ( Вж. История на Върховния съвет, 33° на България ). Великият майстор на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България и Суверенният Върховен Командир на Върховния съвет, 33° на България подписват Договор за взаимоотношенията между двете масонски структури.
 
< Предишна