За Членове






Забравена парола

Връзки

Разяснения и коментари към Конституцуята от 1786 г.

Върховен Съвет, 33° на Австралия

ВЕЛИКАТА КОНСТИТУЦИЯ ОТ 1786:

1. Великата Конституция от 1786 се състои от Предговор, осемнадесет члена и подписи, които изглежда са на девет души (шест са обявени за нечетливи) и нещо, за което се претендира, че е ратификация от Крал Фридрих на Прусия с дата 1 май 1786. Джаксън (Червената Роза, 2-ро издание, 1987) заявява, че подписът на краля “не е положен върху никакъв известен документ за висша степен ” и се изразяват съмнения дали всъщност той е имал нещо общо с документите, споменати в този доклад: въпреки това, обаче, за нашите непосредствени цели се приема, че претенцията има основание и че Фридрих наистина е бил, както е посочено, “най-могъщият Суверен, Велик Патрон, Велик Командир, Универсален Велик Майстор и истински защитник на Ордена”.

Едно Приложение е било подписано на същата дата и третира такива въпроси, като знамето и печата, както и отличителните знаци на 33°.

Основният документ

2. Носещ същата дата и ясно подписан непосредствено преди Конституцията е документ (“Основният документ”), озаглавен “Новите тайни институции и основи на Най-старото Най-уважаемото общество на Старите, Свободни и Обединени Масони – [veterorum, - structorum – liberorum -aggregatorum]”. Това е документът, който е повлиял реорганизацията на различни Ритуали в Орден от 33° и по този начин е създал Стария и Приет (Шотландски) Ритуал. Следователно Конституцията е била правилникът за управление на учредения Орден и трябва да бъде четен в контекста на Основния документ. Това се потвърждава от факта, че самата Конституция не дава възможност за вариации, въпреки че (както ще се види) самият Основен документ ясно предвижда настъпване на по-нататъшно развитие.

Върховен Съвет, 33° на Австралия

ВЕЛИКАТА КОНСТИТУЦИЯ ОТ 1786:

1. Великата Конституция от 1786 се състои от Предговор, осемнадесет члена и подписи, които изглежда са на девет души (шест са обявени за нечетливи) и нещо, за което се претендира, че е ратификация от Крал Фридрих на Прусия с дата 1 май 1786. Джаксън (Червената Роза, 2-ро издание, 1987) заявява, че подписът на краля “не е положен върху никакъв известен документ за висша степен ” и се изразяват съмнения дали всъщност той е имал нещо общо с документите, споменати в този доклад: въпреки това, обаче, за нашите непосредствени цели се приема, че претенцията има основание и че Фридрих наистина е бил, както е посочено, “най-могъщият Суверен, Велик Патрон, Велик Командир, Универсален Велик Майстор и истински защитник на Ордена”.

Едно Приложение е било подписано на същата дата и третира такива въпроси, като знамето и печата, както и отличителните знаци на 33°.

Основният документ

2. Носещ същата дата и ясно подписан непосредствено преди Конституцията е документ (“Основният документ”), озаглавен “Новите тайни институции и основи на Най-старото Най-уважаемото общество на Старите, Свободни и Обединени Масони – [veterorum, - structorum – liberorum -aggregatorum]”. Това е документът, който е повлиял реорганизацията на различни Ритуали в Орден от 33° и по този начин е създал Стария и Приет (Шотландски) Ритуал. Следователно Конституцията е била правилникът за управление на учредения Орден и трябва да бъде четен в контекста на Основния документ. Това се потвърждава от факта, че самата Конституция не дава възможност за вариации, въпреки че (както ще се види) самият Основен документ ясно предвижда настъпване на по-нататъшно развитие.

Условие за по-нататъшно развитие

3. В предговора Основният документ посочва, че разногласията и други въпроси са причинили объркване и са изложили Свободното Масонство “на подозренията и недоверието на почти всички монарси и до жестоко преследване от страна на някои ... (които) разногласия са разрешени”; и твърди, че е налице общо желание да се възстанови единството на първоначалното управление и първичния състав на неговите органи, както и старата си дисциплина. “Споделяйки тези желания, ние (т.е. Фридрих) не бихме могли да скрием от себе си нито, броя, нито естеството или истинския мащаб на препятствията, които трябва да бъдат отстранени, преди тези желания да могат да бъдат изпълнени. Решихме да направим първата стъпка, като се посъветваме с най-мъдрите и изтъкнати членове на Братството във всяка страна, без да нарушаваме желанията на никого, без мъдра намеса в онази свобода, която е наследството на Масоните и особено правота на лична преценка, която е първото и най-свещено от всички права и което е най-ревниво към всички попълзновения. Извършването и съвършенството на една толкова велика и красива, толкова справедлива и необходима работа, трябва да се нуждае от удобния момент, мъдростта и усърдието на Братята, които ще дойдат след нас. На тях ние завещаваме задачата, призовавайки ги да се трудят върху нея непрекъснато, но бавно и с благочестиво внимание” (курсивът е на автора). Текстът продължава с подчертаване на неотложната нужда да се издигне здрава бариера срещу “духа на нетолерантност, сектантство, схизмата и анархията, които последните новатори (“imperi novatores”) усърдно работят да въведат сред Братята, които, заедно с “други съображения с не по-малка тежест (в оригинала е с курсив), ни тласкат към събиране заедно и обединяване в едно на всички Ритуали на Шотландския строй.” Струва си да се подчертае концепцията за “бариера”. Идеята зад цялата схема е била да се образува отбранителна линия, зад която Орденът да може да се развива в хармония и мир. С други думи, трябва да се окуражава по-нататъшното развитие на в рамките на установените граници, а схемата не трябвало да се счита за предотвратяваща, а по-скоро за окуражаваща такова развитие.

Предговор

4. Предговорът към Великата Конституция декларира, че “Великите ... Инспектори на Върховния Съвет се събраха, определиха и наредиха написаните по-долу Декрети, които са и завинаги ще бъдат тяхната Конституция, Устав и Правилник за управление на Консисториите и другите Масонски организации под Юрисдикцията на споменатите Велики Инспектори” (курсивът е на автора). Въпреки че одобрението на Краля е изразено по-късно, трябва да се отбележи, че Великите Инспектори са го решили: както може да се предположи, те биха могли да не бъдат  зачетени от авторитета на Краля, докато той е жив и както ще се види те е трябвало да имат кралска власт след смъртта на Фридрих. Използуването на израза “Велики Консистории” е интересно, тъй като единственото споменаване на такава организация е в чл. VІІІ, където се говори за “Велика Консистория от Масони-Принцове на Кралската Тайна”. Може най-малкото да се спори, че (а) горният курсив не се отнася до Върховните Съвети, а до организации, които хипотетично са им подчинени; (б) нито един Върховен Съвет днес не е под юрисдикцията на споменатите Велики Инспектори; и (в) няма сила, която да обвърже една суверенна организация “во веки веков”, особено ако онези, които претендират да я обвържат не са самите те обект на юрисдикция, която след време ще премине под ръководството на тези, които се стреми да обвърже, а освен това тази власт  е изрично отречена от условията на Основния документ. Не може да се оспорва факта, обаче, че за някои части от Конституцията изрично се казва, че касаят Върховните Съвети и въпреки че аргументи (а) и (б) показват слабите способности на хората, съставили документа, където е възможно те следва да се тълкуват като управляващи Върховни Съвети дотолкова, доколкото това се отнася до техните взаимоотношения един с друг; това е в хармония с принципа, че когато трети страни са придобили права или са упражнили власт, уповавайки се на стабилност, равенството изисква, когато е възможно, тези права да не бъдат накърнявани. Въпреки това аргумент (в) остава.

Условия на Великата Конституция

5. Членовете на Великата Конституция се състоят от смесица от въпроси, свързани с принципите и с ежедневната практика; с други думи, някои от условията са чисто вътрешни и се отнасят само до вътрешните работи на всеки отделен Върховен Съвет, докато други установяват правила, ръководещи взаимоотношенията между Върховните Съвети. Те също трябва да се четат във връзка с Конституцията от 1762, освен ако те ги отменят (Член І) – това е още един пример за лош майсторлък, защото поставя много въпроси под съмнение, т.е. дали правилата от 1762 не са отменени (вижте например Членове 22 и 23 [поведение на членовете] и 8-12 [задължения на Великия Главен Секретар] в по-ранните Конституции). Като оставим това настрана, Великата Конституция попада в различни категории.

(а)  власт и задължения на Масоните от 33° (ІІ 1.2.3.; VІ; ІХ; ХVІ; ХVІІ)

(б)  сформиране и състав на Върховните Съвети

(в)  Велика Консистория и различните Степени (VІІІ; Х; ХІ; ХІІІ)

(г)  права на обжалване (VІІ)

(д)  такси и членски внос

(е)   церемониал и процедури (ХІV; ХІІІ.3; ХV)

Ще се види, че има ясно разделение между общите въпроси на Върховните Съвети относно взаимоотношенията помежду им (а, б, в) и въпросите от чисто вътрешно значение за всеки Съвет (г, д, е), както и някои, които са остарели и вече не е възможно да се изпълняват целите или части от тях (вижте напр. VІІ; ХVІ.i и ХVІІІ). Даже в първата категория има въпроси, които обикновено се считат подходящи за решаване на местно ниво (напр. гласуване [ІІ.4], кворум [V.2 – едно много незадоволително условие], водене на архиви [XVI.2]).

6. На това място можем отново да отбележим Член ХІІ, според който след смъртта на Фридрих, всеки Върховен Съвет “ще бъде, съгласно законно дадено им абсолютно право (подчертаното е от автора) на Масонска власт, с която Негово Кралско Величество сега е облечен” и да се попитаме дали това не включва правото да контролират своите собствени вътрешни работи?

Проблемът

7. Изглежда ясно, че определени части от Великата Конституция са по-подходящи за един свят, по-стар с два века, отколкото са за един Орден, който е увеличил членската си маса неимоверно през този период. Например, възможно ли е един Върховен Съвет да обвини друг, че не плаща задълженията си към Светата Империя или че неговите членове не водят писмен архив с копие от Конституцията в един регистър, който трябва да бъде на разположение за проверка? Такива въпроси могат да доведат до презрение към цялата Велика Конституция.

Едно предложение

8. Великата Конституция е все още важна, особено що се отнася до това, че тя дефинира границите на юрисдикцията и третира други въпроси, влияещи на взаимоотношенията между Върховните Съвети. Затова се предлага, че би било разумно да се признае, че правата, дадени на един Върховен Съвет от Член ХІІ, включват правото да ръководи собствените си процедури и да контролира своите подчинени управителни тела, като по това е развитие, предвидено в Предговора към Основния документ, но не дава право да действува другояче, освен в съответствие с неговите условия, по всички въпроси, влияещи на правата, привилегиите или юрисдикцията на друг регулярен Върховен Съвет, 33°; с други думи, ние следва да я считаме за договор между Върховните Съвети, докато третирането на вътрешните проблеми – за изчерпали съдържанието си. За да бъде признат за регулярен един нов Върховен Съвет, в допълнение към другите изисквания, следва да предприеме мерки за спазване на Великата Конституция от 1786 по всички въпроси, по които всеки друг Върховен Съвет има или може да има отношение. Това може да се разглежда като развитие на естеството, предвидено в Предговора към Основния документ и да придаде смисъл на условията на Член ХІІ от Великата Конституция. Това все още оставя определени проблеми нерешени, но те представляват въпроси, при които времето е показало, че изпълнението им е невъзможно и докато те демонстрират безумието да се правят опити те да се легализират за бъдещите поколения, без да се предвижда ревизиране, което историята винаги е показвала, че ще бъдат необходими, няма механизъм за влизане в сила на отмяната им и следва да им бъде позволено да потънат в забвението на древността в един небелязан гроб.

Този доклад е изнесен на Осмата конференция на английско-говорещите Върховни Съвети в Амити – 1992.

 
< Предишна