За Членове






Забравена парола

Връзки

ЗА ПЪРВИЯ ПРИНЦИП НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО

 

Човек, който не познава друго, освен своето мнение – не знае нищо. Учението винаги принася полза и на поучавания, и на този, който поучава. Споделянето, помножаването на знанието и опита чрез сдружаването е първият принцип на Свободното зидарство.

Димитър Иванов Ведър

“Свободното зидарство (франкмасонството)”

Най-първата задача на българското масонство е събуждането на страст у неговите членове към самоусъвършенстване чрез постигане на различните степени на знанието. Това е проблем на всички тайни общества в бедните държави. Опасността при тях е да се изродят в олигархически структури, осигуряващи власт и печалба на своите членове. Само освободеният от грижата за парите и натиска на властта човек търси съвършенството. В този смисъл ритуалните слова, представящи борбата на роба за свобода, днес са метафора на борбата срещу недоимъка и насилието. Само чрез преодоляване на този нов тип робство се разкрива пътят към съвършенството.

Най-сигурното оръжие срещу опасностите днешният човек да загуби своята свобода е създаването на реална възможност за търсене на Силата, Мъдростта и Красотата чрез знанието. Постигането му обаче никога не е окончателно, то е приключение без край. Всяко ново решение открива неподозирани хоризонти, а следващата крачка дава нов ключ за разбирането на Тайната.

За да бъде възпитан духът на търсенето в братската общност, е необходимо да се говори по-често за тайния смисъл, който се крие зад думите и ритуалните действия, предписани от традицията. Масонският храм е по-скоро въображаем модел на Универсума. Той се гради от сложната плетеница от значения, която го споява и превръща в пространство на тайните знаци. Самата символика на веригата, освен лесно разпознаваемата идея за братството, предписва необходимостта да се следва удивителният ход на символните значения, взаимно огласящи се и препращащи до безкрай към още по-сакрални знаци. Този процес напомня за неизмеримостта на Универсума, но и за неговия строеж, подчинен на промисъла на Великия архитект.

Началните уроци по сложното преплитане на символика могат да се осъществят в градежи, които съпоставят ключови масонски знаци. Любопитно е например да се проследи символната връзка на акациевото клонче и розата. Те представят третата (Майстор) и осемнадесетата (Суверенен принц на Розата и Кръста)  посветителски степени и на пръв поглед нямат нищо общо. Още при съпоставката на външните им белези обаче се откриват сходства – съществуват като храсти или храстовидни дървета, цветовете им в класическите представа се свързват с белия и червения цвят, имат бодли, използват се в медицината и т. н. По-важното е обаче, че и двата флорални мотива представят в културната традиция едни и същи символни стойности.

Според библейската книга Изход (37:1-4) Кивотът (ковчегът) на откровението е направен от акациево дърво със златен обков. Той съдържа Скрижалите с Божиите заповеди, жезъла на Аарон и Манната, с която се хранят евреите по време на своя поход през пустинята. Освен това според свети Мартин “той е източник на всички Сили на цикъла” и в този смисъл е обвързан символно освен с идеята за тайната (тайното знание) и с темата за възкресението като резултат от нейното познаване. Неслучайно според евангелските текстове Тръненият венец на Христос е сплетен от акация.

Що се отнася до розата, и тя е един от универсалните символи на тайното знание. Особено ярко това е подчертано в християнската догматика чрез алегоричното представяне на тайната за непорочното зачатие на Дева Мария чрез розата. Заедно с това тя е и символ на възкресението, защото е мислена като съсъд на Христовата кръв и същевременно, както акацията, като символ на Христовите рани. В този смисъл съполагането на розата и кръста при осемнадесетата посветителска степен не се нуждае от допълнителни обяснения.

Интерпретацията на двата флорални символа като представящи идеята за тайната и възкресението предполага възможността да се продължи търсенето на преливащи значения. Известно е предпочитанието в културната традиция розата да се представя като петолистник – например петолистната розетка е символ на Хеката в древна Гърция. Тя е и един от ключовите символи на масонството. В неговия таен език заедно с петолъчката тя оформя символния ред на пентаграма, който представя идеята за тайната хармонична пропорция - Златното сечение.  Същевременно основен принцип при архитектурното оформление на готическите катедрали са били пропорциите на петоъгълника. А е знайно, че т. нар. “оперативно масонство” е много влиятелно именно сред строителите на тези катедрали.

Пентаграмът, вписан в петолъчката, представя и идеята за  новото начало – възкресението, поради обстоятелството, че всеки петоъгълник включва чрез диагоналите си петолъчка, а самият той е част от друга външна петолъчка, която е вписана в друг пентаграм, и т. н. И в обратната посока може да бъде проследен същият ход на възпроизводство. Така хармоничната пропорция на Златното сечение е обвързана със символиката на победената смърт. И докато чрез петолистната розетка се разкриват общите символни функции на розата, пентаграма и петолъчката, то символиката на акациевото клонче в това отношение остава тъмна. Тук на помощ идва обстоятелството, че Ноевият кивот (ковчег) - вариант на Кивота (ковчега) на откровението, за когото изрично е посочено в Библията, че е направен от акация - е представен в Стария завет с пропорциите на Златното сечение. Така и четвъртият елемент от символния ред на Тайната и Вечното възкресение – акацията, заедно с пентаграмът, петолъчката и розата - се обвързва с общата идея за хармонията, която побеждава тлението.

За да има вечно тържество на живота е нужно винаги да има преминаване в ново качество чрез смъртта. Както казва в “Пътуване из Ориента” Жерар дьо Нервал, “Човек не трябва да се бои от смъртта, за да се роди за безсмъртието”.

 

проф. дфн Добрин Добрев

 
Следваща >